сряда, 27 декември 2017 г.

Похвално слово за Нинова ли?

Похвално слово за Нинова ли?

В българската средновековна литература е имало специален жанр – похвално слово. В съвременната неолиберална демокрация похвалното слово се възроди. Но не в класическата му форма, а  прикрито, в скрита форма и с ярък телевизионен образ и много често като поръчков политически продукт.

То, похвалното слово, вече не се пише от писатели, а от нагласяващи се към обстановката политолози, социолози, антрополози, психолози и  всякакви други -лози, партийни кадри и активисти, както и много често – журналисти. Но сега похвалните слова не са за възхвала за благодеяния и богоугодни дела, а за формиране на благоприятно обществено мнение за определени политически  образи. Именно образи, а не личности. Досега бяхме свикнали похвални слова да се леят обилно от телевизионните екрани, радиостанциите и вестниците само за „Човекът от народа“, т.е. „Човекът от Банкя“. Навремето  някои журналисти от калибъра на мадам В.В. лееха супер похвални слова  за Кобурга, след това за Доган. Вчера в тази роля се появи и социологът Райчев. И пред камерите по същество видоизмени жанра. И като се изляха едни венцехваления за бляскавото настояще и по-бляскаво бъдеще на Нинова. Ето някои от опорните позиции на „Похвалното слово за Нинова“, разбирани като внушения към масовата аудитория.

            Първо внушение: „ГЕРБ нямаха опозиция доскоро. Сега, начело с  Корнелия Нинова, имат“. Едва ли Райчев не помни как от трибуната на Народното събрание Борисов се молеше на Станишев да не пуска срещу него Манолова и Нинова! От 2009 г. БСП е опозиция на ГЕРБ и в трите правителства на Борисов.  А какво е това „опозиция“? В тълковния речник пише, че това е: „1/. Противодействие, противопоставяне на решение или предложение; 2/. Партия/партии, които не са на власт“. Ако следваме смисъла на Райчев, то би трябвало да възприемаме, че парламентарната група на „БСП – Лява България“ не се е противопоставяла на предложенията и решенията на ГЕРБ. А може ли Райчев да каже, през коя година БСП е гласувала за предлагания от ГЕРБ и Борисов бюджет?  Дали БСП е гласувала за състава на правителствата на Борисов? Само тогава тя не е опозиция, а ко е подкрепяла възловите решения на властващите. Ако е нямало опозиция, значи, че Борисов е управлявал с гласовете на 240 депутати ли? То бива игра с думите, ама чак пък толкоз не бива. Дълбокият политически смисъл на опозицията  не е „прекалено агресивно“ (израз на Райчев) да противоречи на управляващите, а да предлага конкурентна реална политика за извеждане страната от дълбоката социална,  демографска и образователна катастрофа. Смисълът на съществуването и дейността на партиите е не агресивното говорене и допълнително нагнетяване на напрежение, а формирането, предлагането и осъществяването на действена алтернатива на управлението политика.  

Да, при Нинова има преекспониране на телевизионната роля на опозицията, роля чрез която се постига само усещане за опозиционност в смисъла на противодействие. Да, България няма истинска, в политическия смисъл на думата, опозиция. И опозицията на Нинова не е същностна. Тя просто е един телевизионен образ на опозиционност.  Липсва политика, която да се предлага и чрез която да се работи за коренна промяна на българското статукво. Това е главното, което липсва в опозиционността на Нинова и нейните съратници Добрев и Стойнев. След безспорния успех с избора на Радев за президент, хората очакваха действена промяна на статуквото на бедността чрез радикална лява програма на БСП. Вместо това Нинова им предложи предизборна платформа в интерес на бизнеса, а не в интерес на бедните, на наемните работещи. Отказаха се от справедливите промени на плоския данък на доходите предложен от Миков и Гечев и одобряван от голяма част от българите. То и главната причина Миков да бъде свален е не, че той не е бил опозиция, не че той се е договарял или проявил готовност за коалиция с ГЕРБ като Гергов, Добрев и компания, а понеже започна да прави плахи опити за истинска лява социалистическа политика. И милионерите, приватизаторите и политическите кариеристи, побързаха да му „вземат скалпа“.

Нинова и нейното тясно обкръжение пропуснаха да спечелят парламентарните избори, понеже вместо да излязат със силна истинска лява предизборна платформа, те се занимаваха със платформа в интерес на бизнеса, платформа фризираща съществуващото статукво, платформа с лява фразеология, но с дясна същност.  Но освен това те се отказаха от въвеждането на прогресивно-подоходния данък, което показа на избирателите, че стремежът към справедливост е само на думи. И нещо повече. Нинова и обкръжението се отдръпнаха от съставянето и дейността на служебното правителство. И изпълнителната власт, макар и  временно, попадна в ръцете на десните, на тези които уреждаха имотите на царя, тези които разрушаваха здравната система и т.н. И като за капак Нинова отвори вътрешнопартийна борба, която обезсили партията. Започна разправа с истинските по-леви дейци на БСП. Силна е опозицията, която в конкретната политическа ситуация взема и провежда адекватните политически действия. Това не може да се каже за опозицията, водена от Нинова.

            Второто внушение:Корнелия Нинова провежда с желязна ръка смяната на поколения в партията…“. Да, много отдавна БСП се нуждае от подмладяване. Но не самоцелно. Истина е, че в членския състав на БСП силно доминира възрастното поколение.  За да го смениш това поколение трябва ли да го изгониш от партията? А във времето след избирането на Нинова за Председател на НС на БСП не се вижда опашка от чакащи млади хора за членство. Младите могат да бъдат привлечени само с радикална лява платформа. Когато милионери и приватизатори управляват партията, няма как в нея да постъпят десетки хиляди нови и то млади членове. За младостта е характерна решителността за промяна на съществуващия ред в обществото, а не възхищението от силни емоционални противопоставяния.  За една партия се съди по политиката, а именно това, същностната лява политика  липсва.  За Райчев вероятно подмладяване е изгонването от ръководствата на привържениците на истинската лява социалистическа политика. За какво подмладяване и смяна на поколенията говорим, когато в Изпълнителното бюро по предложения на Нинова са нови членове: Бригадир Аспарухов (72 г.), проф. Радослав Гайдарски (79 г.), Стефан Данаилов (75 г.), Апостол Димитров (67 г.), Атанаска Тенева (59 г.). Те  замениха „старите“: Я. Стоилов (59 г.), Михаил Миков (57 г.),  А. Мерджанов (54). Наскоро бе издигната за областен лидер Емилия Масларова (68 г.). По-млади са само К. Зарков, В. Йорданова и К. Паргов. В Народното събрание също има „смяна“ на поколенията.  Влязоха „младите“: Тома Томов (75 г.), Чавдар Велинов (71 г.), С. Панчев (67 г.), Славчо Велков (67 г.), Денчо Бояджиев (65 г), Д. Стоянов (65 г.), Иван Генов (64 г.), П. Кънев (64 г.) и редица други над 60 – год. възраст. Има разбира се и нови млади като Зарков и Мирчев, но те не са определящите. Почти никой не се съмнява в качествата на възрастните членове на Изпълнителното бюро и народни представители, но това да се определя като смяна на поколенията ни идва в повече. По същество става дума за смяна на идейните ориентации и политики.

Третото внушение :“ Всичко ѝ се случва, защото тя е силна“, работи с „желязна ръка“, „Обвиняват я слабите в партията, но грешат и ще си отидат.”. Само, че не става ясна позицията на венцехвалителят, от която той определя Нинова ако не като „желязна лейди“, то поне измеренията на действията на „желязната ръка“.  А кои са слабите в БСП? В какво се е изявила „желязната ръка“? Коя различна, но социалистическа  политика е наложила Нинова в развитието на България?

Четвъртото внушение: Компроматът „около приватизацията на „Техноимпекс““ по принцип не действа. А наистина дали е компромат? Истаната дали е компромат? А то „компроматът“ не бил действал (според Райчев), понеже я обвинявали в „смехотворни“ истории. Няма нищо смехотворно в това да придобиеш огромни материални облаги само поради заеманото служебно положение (изпълнителен директор), а не заради резултати от труда. Да придобиеш собственост, която е част от труда на милиони хора в страната. На обикновените хора това не им за смях. Това, че всичко е законно, хората не отричат, но го разбират по-често като неморално. А оценката за неморалното винаги тежи на политиците, дори в България. В неолибералната демокрация решават не броят и поддръжката на партийните членове, а влиянието сред широката маса избиратели. А те не са съд, те не са организирани партийни членове, но те имат своята собствена морална преценка. Самото участие като мениджър в „разбойническо-мениджърската приватизация“ в масовото съзнание се транслира от общото към конкретното – пренася се от общата негативна оценка към конкретната ситуация с „Техноимпекс“. Но по-паметливите си спомнят, че Нинова е и провеждала политиката по приватизация като зам. министър на икономиката, отговарящ за тази дейност, че тя е председател на надзорния съвет на „Пловдивски панаир“, приватизиран от „семейния приятел“  Г. Гергов (израз на самия Г. Гергов).

Петото внушение: Нинова е непоклатима в БСП. „След победите и представата, че тази партия ще я махне, не е възможна“. Да може някои и така да си мислят, че чрез вътрешни избори работата е в „кърпа вързана“. Нали за това бе направена промяната в Устава, т.е. всичко за „победата на Нинова“. И колкото Райчев да ни внушава, че всичко е предрешено след „победите“ та Нинова, то това предрешено може и да не се случи. При честни вътрешни избори, не като референдума за коалирането преди изборите може да се постигне всякакъв резултат, не само такъв, какъвто е заден от ръководното трио в БСП. В крайна сметка референдумът в БСП разкри, че не е важно как гласуват членовете на партията, а кой и как брои. А ако пак броят и обобщават Асланов и Кутев? Изненади при честен избор са възможни. Да напомним вътрешния избор на Председател на Лейбъристката партия на Великобритания през 2015 г. Привържениците на Блеър и Милибанд насрочват вътрешнопартиен избор. Никой във Великобритания не предполага и не вярва, че това ще е левият демократически социалист, един от най-левите в лейбъристката партия – Джереми Корбин. Но той със силна лява програма събира около 60% от гласовете и оглавява партията на лейбъристите. Тази лява програма е задълбочено развита в предизборната платформа, с която Корбин значително увеличи резултатите на лейбъристката партия и привлече младите избиратели.

Похвалните слова са нещо много хубаво. Но нека ги произнасяме за постигнати реални резултати, а не за формиране на политически удобни на някого телевизионни и медийни образи, окичвани с венци за слава.

27.12.2017 г.

Автор: Анко Иванов – д-р по философия