Политически имидж и софийски реалности

Политически имидж и 

софийски реалности  

                                                                                            

                                                                                             автор: Анко Иванов

            Лято е. Горещо и задушно, изпепеляващо лято. Политическо ваканционно лято. Всичко е замряло, дори сутрешните и следобедните блокове на бойкопреданите телевизии. Само от време навреме се появява ликът на Бат Бойко, който чрез слово в единствено число поучава българите, цесекарите да си плащат данъците, родителите да не пускат 30 годишните си деца да карат бързо коли и т.н. От време навреме на телевизионния небосклон се повяват фигурите на бойкопреданите външни коментатори: професор-математик и професор-историк, които в ролята на експерти от „последна инстанция“ величаят Бойко, доизграждат и окъпват неговия „ангелски образ“ и чертаят най-мрачните перспективи за БСП на предстоящите местни избори, дори заемане от нея на „почетното“ четвърто място по резултати.  Социолозите правят някакви алабала игри и винаги показват почти едни и същи резултати, от които обикновеният телевизионен зрител и читател остава с впечатление, че ГЕРБ и Бойко имат почти два пъти повече обществено одобрение от БСП. А всъщност реалната картина никой не я знае и не може да я знае. Лято е и хората се грижат за почивка, за зимнина, за прибиране на реколтата, за ремонтите на жилищата, подготовка на децата за училище и т.н., все най-обикновени човешки дейности. На хората в момента не им е много до политика.  Но политиката им се натрапва упорито.  На национално равнище се натрапва внушението, че само хората на ГЕРБ работят, а другите политически партии са в дълга, предълга ваканция и едва ли не са се дезинтересирали от съдбите на България.

            Тази политическа активност, на видни отвсякъде дейци на ГЕРБ, е не само на национално равнище. Тя е много по-силна на местно и особено на столично равнище. Всички ефирни и недотам ефирни телевизии се надпреварват да показват в информационните си блокове „от мястото на събитието“ ликът на столичната кметица не само по веднъж на ден. И всички тези телевизии, а и някои сайтове и вестници, правят предизборна политическа агитация в полза на ГЕРБ.  Чрез тези бойкопослушни средства за масова дезинформация  публично се въздейства върху обществените настроения в столицата и в страната, подбуждат се избирателите да предпочетат ГЕРБ и Фандъкова на предстоящите местни избори.

            Формиран е изкуствено и се налага привлекателен образ на г-жа Фандъкова. Непрекъснато я представят като „човек от народа“: симпатична миловидна жена на средна възраст, с почти вечната усмивка, скромното, но стилно облекло, загрижена за решаване на проблемите на децата, използването на цветята в градската среда и т.н., все неща близки до обикновените хора. В същото време пропагандната машина на ГЕРБ и бойкопослушните телевизии правят опит да формират и облика на Фандъкова като експерт, който е загрижен и работи за развитието на София, като оперативен ръководител на ставащото в София. Особено старателно се показват ремонтите и новото строителство в София, неща, които се виждат и остават на видно място, който правят силно впечатление на неинформирания избирател.

            Какво остава невидимо зад този телевизионен мил и усмихващ се масово симпатичен образ?

            Първо. Наличието на огромни диспропорции в развитието на столицата, в социалните диспропорции в условията за живот в отделните софийски квартали. В европейска столица, с претенции за една от най-старите исторически и културни ценности все още има множество квартали без канализация. Все още има множество квартални пространства въобще без тротоари, а в огромният случаи в другите квартали уличните платна са разбити, на тротоарите трудно се ходи. Формираните преди Фандъкова ромски гета вече се пренаселват. Например, във „Факултето“ преди 25 г. обитаваха постоянно около 18 000 жители жители, почти изключително български роми. Сега населението там е вероятно над 30 000. И това е квартал с едно училище, без ДКЦ (Диагностично-консултативен център, т.е. поликлиника) и т.н. Проблемът е труден, но общинската администрация командвана от ГЕРБ не си мръдва дори малкия пръст за да намали социалните и етнически проблеми в този и другите подобни квартали.

            Второ. Огромното строителство, постоянните ремонти и реконструкции в центъра на София доведоха до огромни кредити и финансова задлъжнялост на Столичната община. По някои данни от печата около 2 млрд. лева. Огромна част от средствата от големия бюджет на Столична община се използват недостатъчно ефективно. Типичен пример са преустройствата на някои от улиците в София. Витошка бе сериозно преустроена по времето на кметуването на Софиянски. След това вече няколко пъти се преустройства под давлението на определени заинтересовани фирми. И бяха похарчени десетки милиони средства на Столичната община. Булевард Цариградско шосе само по времето на управлението на кметовете на ГЕРБ (Борисов и Фандъкова) бе ремонтиран и преремонтиран, затварян и отварян поне три пъти. Полагана бе вълнообразна асфалтова покривка и т.н. Непрекъснато се ремонтира и променя движението и пътните съоръжения при Руски паметник.

            Трето. Самоцелност и показност на отделни мероприятия, включително на крупните строителни обекти, грешни архитектурно-проектанстки и строителни решения. Прокарано бе трасето на метрото в места, в които няма, и в близко бъдеще няма да има, необходимия пътникопоток. По същество жителите на Цариградския жилищен комплекс в Дружба останаха без възможност да ползват метрото. Надделяха търговските интереси метрото да спира пред хипермаркетите, включително  “Метро“ и „Интарекспоцентър“. Пропусната бе възможността трасето на метрото да обере пътниците, слизащи на Гара Искър от влаковете и автобусите от съседните на София села. Метростанцията „Искърско шосе“ в същност обслужва ограничен контингент пътници, а следващата към аерогарата е на голо поле.  В по-друг аспект е случаят с ремонта на бул. Ал. Малинов. Този ремонт бе отдавна належащ. Главният проблем на този най-натоварен в източната част на София булевард бяха огромните задръствания на автомобилното движение сутрин и вечер. Тези задръствания се дължат на наличието на множество, изкуствено поставени светофари. На разстоянието от бул. Цариградско шосе до пресечката през бившия магазин Деница, т.е. на разстояние около 1400 м има 5 светофара, като на последните 300 м. те са са три. Ремонтът бе правилно осъществен с икономисаните пари от метрото, в един от участъците бяха увеличени лентите за движение от две на три и бяха направени нови тротоари. Това добре. Но задръстванията си останаха, светофарите си останаха, главният проблем не бе решен, а парите са похарчени пропагандно добре. Такива примери има из цяла София.

            Четвърто. Неефективна е работата на социалните системи на София. Топлофикация, която е собственост на столична община, независимо от намаляването на цената на природния газ поддържа високите цени за да избие стари задължения, независимо, че продава на преференциално по-високи цени произвежданата електроенергия от централите чрез т.нар. когенерация, т.е произвежданото електричество се продава на НЕК на много по-висока цена от реалната, а отпадният продукт на производството – парата, се продава на софиянци на много висока цена. Нещо повече, с мълчаливото съгласие на Столична община и вероятно на г-жа Фандъкова, столичната Топлофикация изкуствено удължи тази пролет отоплителния сезон и сега събира огромни сметки от потребителите на топлоснабдяването. Софийската общинска администрация по същество е подчинена на сметосъбиращите и сметоизвозващите частни фирми, силно симпатизиращи и покрепящи ГЕРБ и лично Бойко Борисов („Титан“ и др.). Детските кухни и социалния патронаж предлагат некачествени храни на софийските бедни и на бедните родители на деца. Силно са принизени грижите за обикновените, неелитните общински училища. Общо работата на социалните системи в София е на най-ниското възможно равнище. Правят се различни неща, но като цяло системата силно изостава.

            Пето. Управлението на Столичната община е на ниско експертно равнище. Е, това ниско равнище е характерно и за г-жа Фандъкова. В Уикипедия няма да прочетете нищо съществено за нейната експертност. Доколкото знаем г–жа Фандъкова е завършила висше образование със специалност „Руска филология“. Работи в 73 –то училище като учител по руски език. И след вътрешноучилищни партийно оцветени борби срещу бившия директор, е назначена на освободеното място за директор. В битността си на учител и директор тя показва добри педагогически умения. С избирането на Борисов за кмет на София и лъсналата липса на кадри на тази нова партия, Фандъкова бе привлечена за зам.кмет на София по образованието. При решаването на различни конкретни педагогически училищни проблеми тя се оказа на равнище. Самата тя не е конфликтна личности и това и помага да решава някои конфликтни педагогически ситуации. И толкова. В останалите управленски дейности и личаха липсата на знания, умения и качества да решава значително по-сложни социални и градоустройствени проблеми. И започна изкуствено да и се създава образ на експерт, който контролира успешно различни дейности и най-вече строително-ремонтните.   И усмихнатата, стилно скромно облечена, кметица започна всяка сутрин  пред телевизионните камери да контролира графика на строително-ремонтните дейности. Нейният благ говор и усмивка трябваше да покажат, че тя е „голям експерт“, щом инспектира изграждането и ремонта на такива сложни строителни и пътни системи. Но нещо не се получава. За всеки отделен ежедневен показ тя запомня и изговаря цифри, които в обичайната кметска практика никога не би знаела, защото не е всезнайко и не е необходимо за практическото ежедневно управление на столицата. Самият и изговор на данните и цифрите показва усилие да си спомни отделните стойности и бройки. В редица случаи допуска и елементарни грешки, които разкриват нейната неекспертност. Например, при откриването на бел.“Ал. Малинов“ благо и усмихнато говорейки не можа на два пъти да направи разликата между „пътно платно“ и „лента за движение“, а това се знае от всички водач на моторно превозно средство. И множество подобни примери.

            Шесто. Впечатлението за задкулисно управление на София. Явно добрият педагог и директор на училище няма подготовката за решаването на широк кръг обществен проблеми. Тяхното решаване става чрез Общинския съвет, в който ГЕРБ и присъдружните му партии по партийна герберска препоръка решават главните столични проблеми. Зад образа на благия, добродушен и усмихнат кмет водеща роля в управлението на столицата имат други лица: Борисов, верните на Борисов главен архитект Диков и шефът на софийския метрополитен Братоев, както и някои лица от кръга от фирми, гравитиращи около ГЕРБ, около Котараците и др. Зад благият интелигентен образ на Фандъкова се крие действителното задкулисно управление на София.  

            Подобна стратегия ГЕРБ е възприел и във Варна, където през последните дни се подвизава Бойко Борисов и се разпорежда къде рибарите да ловят риба, как да се дадат няколко милиона на ТИМ за да бъдат спечели футболните привърженици на Черно море да гласуват за ГЕРБ и за Портних. Подобна стратегия прилага ГЕРБ и в Бургас и Стара Загора. Очакват се подобни действия в Пловдив, Русе и Плевен.

Появи се и нещо ново и различно в предизборната агитация на ГЕРБ. То се усеща най-силно в София. На няколко пъти, навярно подсказано и, Фандъкова с неумели изрази започна да атакува лявото и дясно. ГЕРБ са наясно, че в София на местните избори шанс имат само  ГЕРБ, БСП (лявото) и РФ (дясното). Всичко останало е участие за пет минутна слава преди изборите. Но нито веднъж, критикувайки лявото и дясното, не спомена центъра и ДПС. Явно в политическото пространство задкулисното управление „Бостан“ не е само метафора. Засилвайки влиянието си сред българските роми в София, явно Местан в София ще играе за Борисов.

Докато другите политическите партии  и лидери си почиват, а някои ги обучават в САЩ, то ГЕРБ, Борисов, Фандъкова, Портних, Николов, Павлова, Дончев и пр. под прикритието на ежедневна текуща информация чрез телевизиите си правят политическа пропаганда и агитация. Изкуствено се създават подходящи харесвани от по-голямата част от населението образи (англоговорящите българи това го наричат имидж), емоционално възприемани като добри (умно и благо говорещи, неконфликтни, усмихващи се скромно и стилно облечени) хора. Хора, близки до обикновения човек и поради това подходящи за кметове. А по-голямата част от българите наивно продължава да вярва на телевизионните изяви, да харесва или да не харесва по това кой как се държи пред камерата и отговаря на провокативните пробойковистки журналисти.   

С този стил на предизборна пропаганда и агитация от страна на ГЕРБ другите политически партии, ако искат да успеят, трябва да се преборят, използвайки оръжието на истината по главните общински и столични проблеми, извеждането на преден план не на образите, а на проблемите, които ще се решават, не кметската надпревара, а битката за политическо влияние в общинските съвети. ГЕПБ са се насочили към спечелването на по-голям брой кметски места, за да си запазят политическите позиции. Те са наясно, че в битката за общински съветници най-вероятно ще имат по-малко гласове поради провежданата от тях антисоциална и провоенна русофобска политика.        

16.08.2015 г.          

           

Пенсионното прецакване на българските учители

Пенсионното прецакване

на българските учители

автор: Анко Иванов

Днес бе отпечатан в Държавен вестник Законът за промените в Кодекса за социално осигуряване, т.е. тъй наречената „Пенсионна реформа“ на Калфин. За да има реформа трябва да има коренна промяна. А в случая има фризиране и напудряне на неолибералния пенсионен модел въведен от Иван Костов. Преди гласуването в Народното събрание имаше разнопосочни дискусии и монолози за различни аспекти тази „реформа“ – за пенсионните фондове, за годините за пенсиониране, за стажа за пенсиониране, за равнопоставеността жени-мъже, за ранното пенсиониране и т.н. Никой не направи детайлен анализ, как измененията в КСО ще се отразят на отделните групи заети лица и отделните професии. Разбира се с изключение на „голямата загриженост“ на синдикатите и някои народни представители за „ощетяването“ на работещите от първа и втора група трудещи се. Незабелязано от обществото остана например как ще се отрази    тази „реформа“ на работещите една от най-важните сфери в обществото – българското учителство. А учителите и работещите в сферата на културата са най-ниско заплатените и социално защитените в България заети лица на държавна и общинска длъжност от трета категория труд.

            Освен повишените прагове за възраст и осигурителен стаж, засягащи предимно работещите в трета група труд, остана за в светлото някогашно бъдеще време главното – повишаване на размера на пенсиите. По „реформата“ на Калфин това нещо ще започне след две години с увеличаване на коефициента за всяка година трудов стаж от 1.1 г. последователно през 1.2 и т.н години. Това обрича сегашните пенсионирани учители на безкрайна мизерия. Ранно пенсионираните полицаи и военни, следователи, балерини и т.н. с леката си намират работа и получават пенсия и заплата, а пенсионираните учителки могат само да станат чистачки, ако са по-здрави.

            При пенсионирането на учителите има и една голяма несправедливост, потвърдена и от т.нар „реформа“, на т.нар. „ляв и социален“ Калфин. Тя се отнася до получаването на допълнителната пенсия от Учителския пенсионен фонд (УПФ). Този фонд бе създаден от Правителството на БСП с Министър-Председател Жан Виденов с цел поучаване от пенсионираните учители на по-високи пенсии. За всеки учител при изплащаните месечни заплати се внася осигуровка в УПФ в размер на 4.3% от получаваното месечно трудово възнаграждение. И се внася независимо от неговия стаж, длъжност, степен на образование и отдалеченост или приближност до пенсията.

             Този фонд (УПФ) има две предназначения. Първото е да се набират средства, с които да се плаща пенсията на ранно пенсиониращите се учители.   Това право за ранно пенсиониране в редица случаи и в редица училища бе използвано от директорите като средство за преждевременно отстраняване на учители със собствено мнение и позиция чрез пенсиониране.

Втората цел бе да бъде се набират средства за плащане на допълнителна пенсия на учителите, така че да се подобри тяхното социално положение. И в тази цел се допусна още по-значимо отклонение от поставената цел. Под давление на лъжесиндикалните дейци от СБУ (Съюз на българските учители) и другите безпредметни синдикални учителски организации в нормативните актове на Народното събрание  и Министерския съвет бе записано положението, че от това правило могат да се ползват само учителите с учителски стаж над 30 години за жените и 35 години за мъжете. Най-яростен поддръжник на запазването на това неравноправно положение е вечната лидерка на СБУ Янка Такева – близко приближената на Бойко Борисов псевдосиндикалистка. Какъв критерии? За ранно пенсиониране по професионален признак, на работещите от първа и втора категория труд се изискват 17-18 г. осигурителен стаж, а от учителя мъж два пъти повече – 35 години. Нима мъжете учители живеят два пъти по-дълго от мъжете полицаи, следователи, балетисти и другите от първа и втора категория труд?

            Това дискриминационно законово изискване противоречи на главният и основният принцип в пенсионно-осигурителната система – пенсия се получава за внасяни пенсионноосигурителни вноски. От броя и размера на вноските зависи и размера на пенсията. От правителството на Иван Костов, та до днешното правителство на Бойко Борисов, и до ден днешен съществува това драстично отклонение от главния пенсионен принцип.  И „принципният“ Калфин се прави, че не го е видял и не го знае!

            Това положение за ограничаване на правото за ползване на средства от УПФ поставя около половината български учители, които до деня на пенсионирането си не могат да достигнат заветните 30 и 35 години, в много трудно социално положение. По експертни оценки това са предимно учители:

1/. Привлечените за работа в училище след 1995 г. специалисти по информатика и информационни технологии. Българското училище нямаше подготвени такива кадри. Те бяха привлечени от съкращаваните научни, научно-изследователски и проектантски институти, специалисти от държавните стопански обединения, търговски организации  т.н., които придобиха учителска правоспособност;

2/. Преподаватели по чуждоезиково обучение – английски, немски, френски, испански, хора владеещи чужди езици запълваха липсата на такива в образователната система. Те бяха привличани от различни среди, но предимно от външнотърговски дружества, съкратени журналисти и т.н. Но всички те имаха учителска правоспособност;

3/. Част от учителите по математика в средния курс на българското училище. Липсващата голяма група математици бе запълнена частично с инженери от техническите специалности, които преминаха учителска подготовка 

4/. Учители от селата и малките градове, в които масово бяха закривани училища и повечето учители останаха без работа и без възможност да достигнат „заветните“ 30 и 35 години учителски стаж;

5/. Учители, които по семейни причини (създаване на семейство и отглеждането на малки деца, смяна на местожителството, работа в общински и държавни структури и звена и т.н.) късно влизат в учителската професия или по-рано я напускат.  

       Всички тези учители, които в необходимия момент са помогнали или помагат  на образователната система, са лишени от законово-бюрократични пречки да получават достойното, заработено от тях право на допълнително пенсионно заплащане. Достойно, понеже за всеки месец работа за тях е плащано допълнително пенсионно осигуряване.

            За преодоляване на това крещящо противоречие със социалната справедливост, авторът на тези редове изпрати в предишното правителство писмо с предложение до тогавашния министър на труда и социалната политика Хасан Адемов. Разбира се, на предложението не бе обърнато внимание. Писмото бе препратено на чиновниците, които отговориха само с един ред, не няма да се реализира предложения от мен проект. 

След приемането на закона за промени в КСО на първо четене изпратих ново предложение на група народни представители (Вж.: Приложение №1). То бе входирано с вх.№ ПГ-5194-А-73 на 13.07.2015 г. и адресирано под този номер до двамата зам.председатели на Народното събрание Явор Нотев от „Атака“ (Вж: Приложение № 1) и Янаки Стоилов от „БСП лява България“ и изпратено като лична поща от деловодството на Народното събрание на Димитър Байрактаров от ПФ, Корнелия Нинова от БСП лява България, Мариана Тодорова от АБВ и Велизар Енчев – независим. Предложението бе изпратено поименно и с еднакво съдържание. Целево не изпратих моето предложение за промени в КСО до Цецка Цачева и Милена Дамянова, тъй като те работят само по предложения и еднолични авторитарни разпореждания на Бойко Борисов и с нищо друго не се съобразяват. Не го изпратих и до Адемов и ДПС, защото той и Местан вече бяха манифестирали своето отрицателно отношение към социалните проблеми на българските учители.    

От тези 6 народни представители, на които изпратих предложението, положително реагира само Янаки Стоилов, който заедно със своя колега Георги Гьоков преработили моето предложение и на 15.07.2015 г. го внесли за обсъждане в Комисията по труда и социалната политика, председателствана от Хасан Адемов от ДПС, разбира се преди крайния срок. Предложението е било обсъждано в комисията. Но не е било одобрено. Кои и как в комисията са гласували предложението на Стоилов и Гьоков едва ли е толкова важно. При обсъждането в пленарната зала на 28.07.2015 година в защита на това предложение се изказва само Янаки Стоилов (Вж.: Стенографския протокол от 28.07.2015 г.). Байракторов се сети за моряците, но забрави и дума да отрони за учителите. Как са гласували другите не знам, но съм наясно, че Нотев дори не е бил в залата.  При гласуването в залата предложението на Стоилов и Гьоков е отхвърлено най-вече с гласовете на ГЕРБ, ДПС и АБВ.

Проблемът за отхвърлянето на предложението не е в липсата на средства. В УПФ са акумулирани достатъчно много средства. Техният размер умишлено се скрива от антисоциалния неолиберал Калфин, социаллибералния Адемов, герберката  Милена Дамянова (без стаж като учител, но зам. министър по средното образоване и ръководител на комисията по образование). В КСО дори предвидиха тези неизползвани средства да се използват като инвестиции по определения в Кодекса ред. Имам огромното съмнение, че тези пари се използват от НОИ за да се запушват спешни дупки от финансови недоимъци. И поради това отрязаха почти половината българско учителство от допълнителни средства към техните пенсии. 

            За жалост по този важен социален проблем, който засяга почти половината българско учителство нямаше никаква реакция от синдикатите. И не се изненадвам. Те правят само това, което е в угода на Бойко Борисов. Спомням си учителската стачка, която те вдигнаха за да свалят Станишев, но след като видяха, че масата учители искат социални решения на проблемите си, тези псевдосиндикати от тяхно име подписаха капитулантско споразумение, с което се въведе най-страшния финансов бич за българското образование – делегираните бюджети. Тази неолиберална политика на обезпаричване на образованието продължи след учителската стачка. Вместо исканият от учителите дял от БВП в размер на 5% за образование с мълчаливото съгласие, а си мисля,  и с подкрепата, на учителските синдикати, сега той е под 4%.

            Време е вече българското учителство да прогледне какви са му синдикалните дейци, кого защитават, кои са партиите и народните представители, които защитават истинските социални интереси на българското учителство. От личния избор на всеки учител зависи и неговата бъдеща съдба.

11.08.2015 г.

                                                                                                                                                                                                                   Приложение №1

                                                                                                     

До

                                                                                                      Г-н Явор Нотев –

                                                                                                      Зам.председател на

                                                                                                      Народното събрание

Предложение

от

Анко Иванов – дългогодишен учител,

                                   

Уважаеми г-н Нотев,

Обръщам се към Вас във връзка с предстоящото второ четене на Проекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване, т.е. пенсионната реформа. Считам, че е обосновано  да предложите частично изменение в § 5 на Преходните Заключителните разпоредби, засягащо начинът на регулиране пенсионирането и размера на пенсиите на учители чрез средства от Учителския пенсионен фонд (УПФ). 

            Създаването на УПФ бе едно добро дело. Той реши важни социални въпроси на учителството. Социалната практика потвърди правилността на намеренията и целите за създаването на УПФ. В него вече са натрупани достатъчно средства, ако не са безогледно изхарчени от управителите на НОИ. Предложението за удължаване на срока на неговото функциониране е правилно и би следвало да бъде подкрепено. Но при неговото функциониране и законово регламентиране е допусната една груба социална несправедливост.

            Става дума за правото на добавка към пенсията за осигурителен стаж и възраст, на всички, които са се пенсионирали при изискванията за пенсионна възраст и стаж за трета категория работници (чл. 68, ал.1 и ал.2 на КСО). В ал.3 на §5 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО е записано, е записано, че  „се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст в размер 0.33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал.1“. С този текст в скрита форма се лишават от добавка към пенсията от УПФ, всички пенсионирали се и пенсиониращи се учители, които нямат учителски стаж в пълния размер, определен в ал.1 на §5.

            С това се нарушава главният и основополагащ принцип на пенсионната система – пенсии и добавки към пенсии се дават за осигурителни вноски и размерът на пенсията и добавката зависи от броя и размера на вноските. Това е изключително социално справедлив принцип. В случая на УПФ е допуснато различно третиране (т.е. дискриминация), независимо от наличието на вноски. Учители, които имат еднакъв брой вноски и в еднакъв пропорционален размер са с различни възможности заради измислената продължителност на учителския стаж. По такъв начин не вноската, а стажът става решаващ принцип.

            Това дискриминиращо положение на част от учителите в Преходните и заключителни разпоредби на КСО е в съответствие с феодалното право на работодателя за закрепостява наемния работник в своето ленно владение. Досега в България никой не е обосновал, защо и на каква основа са въведени границите за стаж на служителите и работниците – на армията, сигурността, балерините и т. 17-18 г. се признават за професионален стаж, но за мъжете учители е 30.8 г. Това изискване трябва да отпадне изцяло, тъй като е в пряко противоречие с принципа за наличието на осигурителни вноски.  В условията на делегирани бюджети, вноските за УПФ са на практика за сметка на основното трудово възнаграждение на учителите. Поради това, на тези, които нямат 30 г. учителски стаж им се отнемат средства от работната заплата, но след това те се дават под формата на добавка към пенсията на други лица. Този формално скрит трансфер е дълбоко социално несправедлив, т.е. от личните пари на отделен учител да се плаща добавка към пенсията на други учители. Това е така, понеже УПФ е задължителен за всички, които работят като учители, а не е доброволен допълнителен пенсионен фонд. Щом лицето се е пенсионирало при напълно спазване на общите изисквания и не е ползвало и не ползва привилегията за ранно пенсиониране, вноската е решаващият принцип за определяне на добавката. За ранното пенсиониране може и да се слагат различни граници на размера на учителския стаж, но за добавката решаващото трябва да бъде единствено продължителността на внасяните вноски в УПФ.  

            Възниква въпросът кого обслужва наличието на сегашното изискване. То определено обслужва учителите, които почти целият им трудов стаж е бил в училище – началните учители, учителите по част от общообразователните учебни предмети, учителите за формиране на умения като тези по трудово обучение (труд и техника и т.н.), професионална практика, физическо възпитание и т.н. Но това правило изключва почти целите колегии на учителите по информатика и информационни технологии.  Учители по тези профили се подготвят едва от двадесет години, но малцина от завършващите стават учители по информатика в средните училища.  Тези учители не са виновни, че преди 1997 г. никой в България не се е сетил, че трябват учители по информатика и информационни технологии. Огромният недостиг на такива учители бе запълнен предимно от инженери по техническите специалности. И те са наказани, за това, че са обучавали на най-новите неща учениците и са лишени право на добавка към пенсията.  По подобен начин стои и въпроса за повечето учители по чуждоезиково обучение, предимно за английски, немски, френски, испански и др. езици. В българското училище има хроничен недостиг на учители по чужди езици, с изключение на руски език. Налага се привличане на хора, които преди това не са работили като учители, но които изпълняват благородната роля да обучават българските деца. По подобен начин стои и въпроса за голяма част от учителите по математика.

            Друга, значима група, учители, които не могат да отговорят на дискриминационното изискване за продължителност на учителския стаж са останалите без работа учители в селата и малките градове след закриването от правителствата на огромен брой учебни заведения. Те не са напуснали доброволно учителската професия, а са били лишени от правото на учителски труд чрез административни разпоредби. В селата и в малките и дори в средните градове има огромна липса на учители по чужди езици. Защо, всеки, който става учител по тези учебни предмети ще бъде лишаван от естественото законно право срещу вноската си да получава добавка към пенсията? 

            Сега в България всички голословят за някакви европейски ценности. Доколкото знам, една от общочовешките и европейски ценности е свободата, а не закрепостяването към определена професия. Изискването за продължителност на професионалния стаж, при изпълнени всички общи изисквания за пенсиониране, е белег за средновековно крепостничество. За този учител, който иска по-рано да се пенсионира, да си важи ал. 5, с изискването за учителски стаж с определена продължителност.

            У мен възникна и усещането, че не всичко е наред и със спазването на изискванията на Всеобщата декларация за правата на човека. Припомням си чл. 23. „1. Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица. 2. Всеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равно възнаграждение за равен труд. 3. Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответствуващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за социална защита“ (к.м. – А.И.).

                Воден от посочените размисли и съображения Ви предлагам да инициирате в Народното събрание промяна в §5, ал.3 на КСО. Тя е кратка: да отпадне последната част от текста, а именно „след придобиване право на пенсия по ал. 1.“. При такава промяна на текста всеки пенсиониран учител, ще има право на добавка към пенсията в размер, съобразен с броя на месеците, за които за него са правени осигуровки в УПФ. Това ще бъде социално справедливо и социално солидарно.

            Очаквам от Вас да вникнете в същността на предложението ми и да проявите необходимата гражданска активност за неговото предлагане, обсъждане и решаване в Народното събрание.

Подобни писма съм изпратил и на някои други народни представители.

                С уважение и надежда:

                                                 /А.Иванов/

13.07.2015 г.

Гр. София

Номенклатурата като политическа манипулация

Номенклатурата

като политическа манипулация

автор: Анко Иванов

       Един от механизмите за масова политическа манипулация в българското общество в годините на прехода и след него е терминът „номенклатура“. На обществото се втълпяваше, че в цялата номенклатура, че всички, включени в нея, са лоши хора, че са крадци, мошеници, използвачи, нагаждачи и всякакви „отрицателни“ хора. Стана модно всеки по всякакъв повод, всеки неудачен ход или резултат от каквато и да е дейност да се обяснява с номенклатурата, да се приписва на номенклатурата. И се започна един безкраен „лов на вещици“, явно и негласно преследване на всички бивши членове на БКП, които като Иван Костов (преподавател по политикономия на социализма), Бойко Борисов (напускащ МВР за да остане член на БСП) и огромно количество други известни сега „демократи“ не са прегърнали идеята на неолибералната политика и икономика, на реставрирането на дивашкия капитализъм в България. Уволнявани бяха от всякакви ръководни постове в министерства, ведомства, общински съвети, полиция, армия и т.н. Анатемосвани бяха не само те, но и техните деца и внуци, без тези деца и внуци, които сега слугуват на  „новодемократите“ от прехода. Деца и внуци като Бойко Борисов, Росен Плевналиев, Цветан Цветанов, Лиляна Павлова, Ивайло Московски и т.н.

            Вече 26 години се громи “номенклатурата“, громят я отляво и отдясно, громят я от центъра, громят я неолиберали, радикали, псевдонационалисти, социал-либерали, социал-демократи и т.н. Особено злостно я громят някои платени неправителставени граждански организации, намиращи са на хранилката на Сорос и Америка за България, прекомерно високо заплатени журналисти и т.н. Най-лошотко е, че дори смятани за свестни учени по обществени науки вече повтарят като папагали идеологическата мантра на неолибералите, че за всичко е виновен комунизма, който никога и никъде не е бил построен и, разбира се,            номенклатурата.  

            В уважаваният от мен сайт Поглед.инфо се появи статия от много уважаван от мен философ (проф. П. Ганчев) под заглавието „Граждански манифест за радикални промени в България“. В нея има множество верни изводи за сегашната ситуация в България, за политическата, икономическата, социалната и т.н. кризи в българското общество. Има и интересни виждания  и предложения за бъдещи промени. Но в нея има някои неща, които са продукт на идеологическа и политическа манипулация на общественото съзнание и които водят до промиване на мозъците на цялото общество.

Ето някои цитати от тази саттия, които дават представа докъде е стигнала идеологическата манипулация в съвременна България. Първият цитат: „Така със своята некадърност и историческо предателство към своите народи и към човечеството комунистическите номенклатури (к.м. – А.И.), в бившите социалистически страни от Източна Европа и бившия Съветски съюз вляха свежа кръв на заглъхващия в края на 80-те години неолиберализъм и допринесоха за утвърждаване на неговата световна доминация чрез приемане принципите на Вашингтонския консенсус.“ Изводът, който ни се внушава е ясен – социализмът го няма, понеже номенклатурата го е предала, т.е. всички от номенклатурата са предатели.

Вторият цитат вече привежда равнището на вината на номенклатурата на национално равнище. „Логично беше в изминалия четвърт век на т.нар. “преход” ситуацията в България да стане катастрофална, защото тук за разлика от другите бивши социалистически страни, където в онази епоха все пак имаше различни дисидетски групи, то в България те се пръкнаха под зоркото око на ДС и комунистическата номенклатура (к.м. – А.И.), която в лицето на А. Луканов подготви основните параметри на сценария за преход към капитализъм с доклада “Ричард Ран – Донъл Ът”, които параметри се следваха с леки козметични отклонения от всички правителства независимо от политическите им етикети през изминалия период. Широко разпространено е мнението, че през изминалите години във властта се сменяха различни ешалони на комунистическата номенклатура (к.м. – А.И.), за да дойде този последния в лицето на ГЕРБ, който изправи страната пред колапс …“ Този цитат правилно разкрива идейната основа на „прехода“, но отново се опитва да прехвърли вината не там, където е. Вярно, е че Луканов бе един от прекалено дългият списък на номенклатурата, но само на номенклатурата на Политбюро на ЦК на БКП. Но вярното е и това, което се пише масово в Интернет, че Луканов бил важен агент на чужди специализирани служби и като такъв изпълнявал техните решения, а не тези на ЦК на БКП. По паметливите ще си спомнят как Ал. Лилов обявяваше едно политическо действие, а на другия ден Луканов като Министър-Председател предприемаше точно обратното действие, това, което му нашепваха от чужбина.

Авторът на статията се опитва да ни внуши, че през всичките години управляваща е била „комунистическата номенклатура“ и че едва ли не просто са се сменяли лицата. Авторът пропуска верният факт, че повечето лица, управлявали страната са били свързани с номенклатурата, но че почти всички те са били ренегати на социалистическата идея и са си сменили политическите убеждения. Изключения бяха хора като Жан Виденов, които не станаха ренегати. И поради това социал-либералното крило в БСП подпомогна Ивман Костов и СДС в смяната на властта и свалянето на правителството на Жан Виденов в интерес на поклонниците на Вашингтонския консенсус. Това бяха хора, които под маската на социалистическата партия работеха за дясна неолиберална политика. Хора от рода на Георги Първанов, Николай Добрев и компания работеха, а някои продължават да работят в БСП за неолибералните идеи, а не за социалистическите.         

            Тези два цитата са повод да се разгледа по-широко проблемът с манипулативното използване на термина „номенклатура“. Той е от латински произход (nomenclatura)  и означава „Списък с имена“. Използва се в три значения: 1/. Списък или сбор от всички термини, които се използват в дадена специалност или научна област; 2/. Списък от всички изделия, които се произвеждат в някаква фирма, предприятие и т.н. или се продават в някакъв търговски обект (синонимът на термина „асортимент“); 3/. Списък на кръга от длъжностни лица, чието избиране, назначаване или утвърждаване се отнася към компетенциите на определен орган.

В политически аспект терминът „номенклатура“ се отнася към политическите партии и държавните властови структури на управление на национално (Министерски съвет, министерство, ведомство, областна управа и т.н) и местно равнище (област, община, район, кметство), т.е. в третото му значение.

            И преди 1989 г., и преди 1944 г. политическите партии и ръководените чрез тях властови органи на управление са имали своята номенклатура, т.е. списък с имената на лицата, които те могат да избират, назначават и уволняват, утвърждават и други властови процедури. Да вземем последното българско правителство. Нима в номенклатурата на кадри на Председателя на Министерския съвет не попадат министрите, зам. министрите, областните управители, лицата, заемащи ръководни длъжности в Министерския съвет! Нима в списъка с ръководни кадри на МВР не попадат началниците на областните и общинските структури на МВР! По същество това са номенклатурни кадри на ГЕРБ, РБ, АБВ, ПФ. Подобна е картината и вътре в политическите партии. Нима ГЕРБ, ДПС, ДСБ нямат списъци на своите кадри на областно и общинско равнище? Нима нямат списъци с имената на активистите от младежките си организации? Нима в Германия партиите на ХДС и ХСС, на ГСДП нямат списъци с имената на своите кадри по равнища! Нима те не работят за тяхната подготовка и включване в органите на държавната власт! Навсякъде, където има демократична форма на управление и функциониране на политически партии, има номенклатура на кадрите за всяко йерархично равнище.

            Както всички политически партии на власт или стремящи се към власт, БКП е имала своята номенклатура, т.е. списъци с ръководни кадри и кадри, които се подготвят за заемане на ръководни длъжности в органите на държавната власт и в партийните структури. Особеното в номенклатурата на кадрите на БКП бе, че тя бе много по-широка, за разлика от сегашните номенклатури на политическите партии. Това бе така, понеже БКП, изпълняваше по Конституцията на страната ръководната роля в обществото. И втората особеност бе, че всички преподаватели във ВУЗ и всички сътрудници по идеологическите дисциплини в институтите на БАН бяха в списъка на номенклатурните кадри на БКП. Авторът на статията бе научен сътрудник в института по философия на БАН и както такъв също е бил в списъка на номенклатурните кадри на БКП. И срещу коя част от номенклатурата автора? Дали срещу себе си и себеподобните си специалисти по марксистка философия?   Дали и авторът на статията не е част от „историческото предателство“ и не е част от някакъв структурен „ешалон на комунистическата номенклатура“.

            За разлика от много днешни политически партии, в номенклатурата на кадрите на БКП общо в страната на всички структурни равнища, са включвани и множество безпартийни, които имат добро образование, квалификация, подготовка и възможности за развитие като стопански ръководители, специалисти в органите на държавната власт. В електронната система на резервните кадри на БКП бяха включени общо около 1.1 млн. имена. От тях между 300 и 400 хиляди бяха на безпартийни специалисти, на младежки дейци и хора на науката и изкуството. Включвани бяха дори хора, които са от семейства на политическите врагове и противници на БКП. Например, внукът на генерал Рачо Петров, който дори стана зам.министър. Но не е само той. Имаше и много други имена дори на някои политически дейци, които сега се пъчат, че никога не са били членове на БКП, но забравят да кажа, че са от номенклатурния състав на БКП или са деца и внуци на „номенклатурчици“. Сега на такива хора, включвани от партийните централи в различни изборни листи, длъжности и места на ръководни позиции им казват скромно „гражданска квота“, а по-рано им казваха „номенклатура“.  

            Заклеймяването на определени политически лица като „номенклатура“ по своята същност са политически внушения за комунистическата същност на определени политически лица, политически действия и бездействия. Понякога се използва дари изваждането на отделни факти за грешки, слабости и дори престъпления от отделни хора, в списъка на номенклатурата на БКП извън контекста на конкретната сегашната политическа ситуация. Във всяка партия, дори в БКП, е имало, а и в БСП сега, както и в другите сегашните партии има приспособенци, хора, които сменят своята партия с цел заличаване на някакво минало и използване на облагите във властта. Например, Бойко Борисов премина от БКП, неформално в НДСВ (водач на две листи) и сега в ГЕРБ; Кунева (СДС, НДСВ, ДБГ), Цецка Цачева (от партиен секретар на БКП до член ръководството на ГЕРБ); Ивайло Калфин (БСП, Камовски социалдемократ, сега виден АБВец) и множество други.

            Експлоатацията на единични факти за цялостни обобщения против определена идеология и партия са същностен белег на масовите политически манипулации, използвани от антикомунистите и русофобите. Малцина вече си спомнят как западно ориентирани български журналисти през 1990 г. клеймяха комунистическата номенклатура за возенето в мерцедеси (10 броя), а сега същите добре платени от съмнителни източници журналисти мълчат като риби, че новата политическа номенклатура се вози в не по-малко от 400 мерцедеса (Министерски съвет, Народно събрание, централни ведомства и т.н.), в джипове, че ходи на мачове с правителствени самолети. Няколко години бездарни български журналисти се упражняваха върху имотите на Тодор Живков, но сега си траят за привилегиите на висшите държавници и техните имоти.

В този порядък, за омаскаряване на „комунистическата номенклатура“, бе и акцията през 1990 г. за Правителствената болница. Ха сега да видим дали новата номенклатура не ползва по същия и дори по-драстичен начин Правителствена болница. Басни се пишеха за апартаментите и вилите на номенклатурата, но се оказа, че някогашните зарзаватчии и месари имаха многократно по-големи и хубави апартаменти и вили дори от най-едрата „комунистическа номенклатура“. А сегашните имоти на Президент, министри и т.н. дали са по-малки и по-малко скъпи от „номенклатурните“ вили на Милко Балев и Тодор Живков!

            Използването на понятието „номенклатура“, като заклеймяващо, има своите политически цели: да бъде омаскарявана политическата система на управление в България („управляват различни ешалони на комунистическата номенклатура“); да бъде принизявана и омаскарявана БСП като политически приемник на БКП; да бъде провеждана политическа чистка в държавните, областните и общинските структури на държавната власт; за отклоняване на общественото внимание от реалните социални проблеми. Използването за омаскаряване на идеология, политика, власт и политически противници в България най-често става чрез неадекватно използване на термините „номенклатура“ и „агенти на държавна сигурност“.

            Използването на термините в публичните изяви е добре да бъде в съответствие с тяхното съдържание, още повече, когато се използват в писмен вид или публицистичен текст от уважавани хора.

9.09.2015 г.

От НАТО до социален омбудсман

От НАТО до социален омбудсман

Автор: Анко Иванов

            Тези дни в лявото политическо пространство на България имаше много емоции. Главната бе Тържеството на Бузлуджа. Чета оптимистичните думи („Магията на Бузлуджа“) на главния редактор на Поглед.инфо Румен Петков и му се радвам на оптимизма. Много верни съждения и някои надежди допиращи се до наивността. На Бузлуджа бе изречено, че изборът на Мая Манолова за омбудсман е важна крачка на БСП към властта.

            Вярна е оценката на Петков за Найденов: „Да се изживяваш като неформален говорител на НАТО и първи русофоб на републиката - по никакъв начин не се вписва в социалистическите ценности.“ И продължавам размислите. Найденов бе един от факторите, които повлияха навремето на Станишев за подписване на договора за членство на България в НАТО зад гърба на народа. Още тогава бе се оформило пронатовско ядро от Първанов, Овчаров, Р. Петков, Найденов и др. вътре в БСП. В същото време почти цялата партия, почти всички партийни членове, симпатизанти и поддръжници на БСП бяха против. По същество тази група действаше не като лявото крило на ГЕРБ в БСП, а като петата колона на НАТО в БСП. Станишев бе поставен в преса и възприе тази антибългарска политика, поддаде се на натиска на Първанов и Шрьодер, на Кобурга и Доган и като резултата ренегатът Калфин подписа крайно неизгодния договор за присъединяване на България към НАТО. Петата колона на НАТО в БСП през годините от тогава, та дори до днес не допускаше вътрешнопартиен разговор по проблемите на асоциацията на България към НАТО. Пронатовската позиция особено силно пролича по време на преврата в Украйна. Поведението на Вигенин и на Найденов нанесе най-съкрушителния удар върху БСП, понесени по време на последните избори за Европарламент и Народно събрание. Найденов като военен министър мечтаеше, под пряко или косвено давление от САЩ, за увеличаване на парите за военна техника, за въоръжаване на българската армия и отстояване на натовските позиции. Неговата натовска ориентация пролича и след изборите, когато беше за коалиция с ГЕРБ само и само да остане военен министър.    

            Но Найденов не е сам. Той е в пряко семейно съдружие с Мая Манолова. И тя съвсем неслучайно се кандидатира за председател на БСП. На НАТО им бе необходим ръководител на БСП с много по-ясни твърди пронатовски и проамерикански позиции. Стойнев, независимо от много му кусури е по-мек почитател на НАТО и  е повече проевропейски ориентиран политик. В подобна позиция е оказаха и другите кандидати. Петата колана не успя – победи Миков, който никога не се бе славил като краен почитатели нито на НАТО, нито на ЕС. И дружката на Найденов изпадна в дурашко положение.

            Но задокеанските братя не забравят своите компрадорски почитатели. И вероятно не забравиха и стремежа на Найденов за плътно подчиняване на България към НАТО и бързо превъоръжаване на българската армия. Такъв яростен стремеж за превъоръжаване на армията в България имат само няколко души – Плевнелиев, Борисов, Найденов, Горанов, Ненчев. И си задавам много елементарния въпрос: Защо за омбудсман бе издигната Мая Манолова и другите парламентарни групи не издигаха свои кандидатури? Защо само на последната права РФ от кумова срама решиха да предложат яловата кандидатура на Пенчев? Трябваше да се създаде видимост за демократичен избор и състезание поне между двама кандидати. И как така такава ярко оцветена партийна кандидатура, като тази на Манолова, почти обедини всички политически представени партии в парламента, с изключение на Атака? Логически бе да си помисля, че зад действията на ГЕРБ, РФ, ПФ, АБВ и БДЦ стоеше някаква непреодолима сила. А реално в съвременния свят има само една сила, която може да обединява толкова разноречиви и противоречиви политически сили – САЩ. Дали посолството на САЩ в София е оказало влияние? Дали е така фактически могат, но едва ли ще посмеят, да си кажат ръководствата на тези 6 политически сили. Но логическите аргументи си остават. Бе направен несполучлив опит това „единодействие“ да се маскира с някакво мнимо задкулисно съгласие на БСП по други политически въпроси, за да бъде избрана Манолова. Гласуването на БСП за проекта за промяна на Конституцията доказа, че не е имало подобно съглашение – Манолова за Кноституцията.

            Битката в БСП срещу петата пронатовска колона ще продължи дълго. Толкова дълго, колко успеят да се задържат в ръководството милионерите Добрев и Кадиев, русофобите Найденов и Стойнев. А това, че Манолова е избрана за омбудсман няма практическо политическо значение за БСП.

4.08.2015 г.