Димката Сидеров

Димката Сидеров

Автор: Анко Иванов

            В предизборният период, в деня на изборите и на третия ден след тях, в центъра на българското обществено внимание са изявите на Сидеров. Те са в центъра на вниманието на телевизиите, на радиостанциите, на пресата, на Прокуратурата, на Народното събрание, на артисти, журналисти и други всякакви други исти. Създава се обществено настроение, че главният проблем на България е поведението на Сидеров и компания. А България има други много по-дълбоки и важни, същностни проблеми на политическата ситуация  бъдещото развитие на страната. Родиха се няколко хипотези за мотивите и причините на ставащото, всяка една по своему интересна. Събитията от последната седмица се превърнаха в някакъв политико-журналистически водевил, не театър, не цирк, а именно водевил. Всяка политическа сила, и най-вече ГЕРБ, ДПС и АБВ, както и подвластните и телевизионни и други СМИ се мъчат да използват тази ситуация по своему.

            Волен Сидеров е нестандартен български политик. Мразен или харесван от групи хора или обграждан с безразличие от други. Невярно е твърдението на Осман Октай е, че той и Атака са били създадени от Доган, за да се дисциплинира електората на ДПС, „е ДПС и Атака са скачени съдове. В българското общество отдавна тлее неприязънта към турската по етнически състав (но не против турския етнос) и по протурска по външнополитическа ориентация националистическа по своя характер партия, която започна да се налага в българското общество и да използва властовите функции като балансьор. Това от една страна. А от друга, в българското общество се зароди идеята да се създаде мощно национално-патриотично движение, което да държи бъдно патриотичното съзнание на българите и да формира патриотични чувства в младото поколение. Покойният голям български писател Николай Хайтов и Нова зора по същество бяха в основата на създаването на новата национално-патриотична организация. Поради високата възраст самият Хайтов не можеше да оглави такава организация. Поради това се търсеше лидер, който да е със свободно словоизлияние, със журналистически умения. Тази роля е била предложена на друг водещ български журналист, но той се оказал лаком за много пари и тогава е бил поканен Сидеров. Голяма грешка на организаторите и идейните създатели на такава организация. Вероятно Хайтов не е познавал отблизко Сидеров, а хората от около него не са си направили труда да му посочат освен положителните страни и странните слабости на Сидеров. Сливането на Атака и телевизия СКАТ създаде възможности за достъп на Сидеров до широка аудитория, национално-патриотично ориентирана и готова да се включи в подобно движение.

            Сидеров и Атака много успешно използваха антитурските настроения, породено от ДПС, в страната през 2005 г. Влизането на Атака в Народното събрание на изборите през тази година до голяма степен се дължи на анонсираното 10 дни преди изборите от Румен Петков по БТВ на създаване на бъдеща коалиция между БСП и ДПС. Тази глупост на Първанов и Петков доведе до това голяма маса на привърженици на БСП да се ориентира към новата партия Атака. Това доведе голяма част от ляво патриотично ориентираните поддръжници на БСП да станат поддръжници на Атака. В резултат БСП получи много по-нисък изборен резултат, а Сидеров и Атака триумфално влязоха в Народното събрание. Конфликтният и властолюбив характер на Сидеров избуя с пълна сила и доведе до непримиримия конфликт със Симеонов и СКАТ. А те са привърженици на дясното политическо мислене и американофилство.

Вече над 10 години е факт, че Атака и Сидеров са харесвани или отричани, но са реален фактор в българското общество. В тази ситуация Сидеров започна да се държи нелогично. Ту тясно и плътно подкрепя Борисов и ГЕРБ, ту е техен отявлен противник. Най-вероятно това, което раздели двамата вождове бе техният авторитарен лидерски стил на ръководство на партиите и невъзможността единият да се чувства подчинен на другия, а другия да се вслушва в препоръките на поддръжника си. Две силни егоистични натури не могат да мелят общо брашното. Поради този характер на Сидеров и редица дейци на Атака, от ранните години на партията, напуснаха или бяха изгонени от нея. Този характер на Сидеров, както и подобните характери на Симеонов и Каракачанов много силно разединиха националистическото и патриотичното движение. А България има потребност от силно единно националистическо и патриотично движение и партия, която да бъде активен балансьор в българската политика, вместо тази роля да изпълнява ДПС.

            Сидеров освен, че е авторитарен и себичен като характер е и емоционално реагиращ. Именно таза особеност на Сидеров бе майсторски използвана от ГЕРБ в новата политическа ситуация. Дълбоко съм убеден, че случаят с клекшопа бе капан, заложен на Сидеров, че се очакваше, той поради своята емоционалност да попадне в него. И той попадна. Подхвърля му се сигнал, че в клекшопа се продава дрога. Той реагира и подава сигнал до 112 и остава на място пред търговския обект.  Веднага се заформя скандал с предварително подготвена група-агитка и група полицаи с висок ранг. Светкавично реагира, обикновено безкрайно тромавата прокуратура. Главната прокуратура в други подобни случаи и дори не би реагирала или ще реагира след няколко седмици или месеци. Незабавно се иска снемане на имунитета, което подсказва, че се действа подобно на случая във Варна. Прокуратурата е чакала удобен момент отново да реагира светкавично. След изборния ден, вечерта в неделя, отново е заложен капан, като се очаква Сидеров да търси, тези които му предизвикаха скандала пред клекшопа. Той няма такива права и не би трябвало да постъпва по този начин. Но сценаристите са били наясно, че той ще реагира, когато види вратата отворена. Прави впечатление, че се акцентува само на влизането на Сидеров в НАТФИЗ и разправията със „студентите“, на принудителното му извеждане извън сградата и ударът срещу него. Но прави впечатление, че в неделя вечер, в късна доба, НАТФИЗ е отворен. Според Кодекса на труда, а той важи и за това висше учебно заведение, неделя е неработен ден. Ако има извънредна ситуация и неотложни производствени потребности, Ректорът трябва да издаде заповед за извънреден труд на преподавателите и персонала, който е на работа. Дълбоко съм убеден, че в НАТФИЗ няма по учебно разписание предвидени занятия в неделен ден късно вечерта. Вероятно някои са се събрали там нарочно и то по друга причина. Прави впечатление, че там са и двете най-послушни на ГЕРБ телевизии – екипите на Нова телевизия и БТВ, всички възможни началници в МВР, начело с министъра. Екипите на телевизиите вместо да се в НДК и зала Армеец се оказват пред отворените врати на НАТФИЗ.

Тази нагласена ситуация, обаче се използва не само от властите като димка на политическия кръгозор. Тя вече доста по-умело се използва и от самия Сидеров. И той от отбрана започна да преминава в контранастъпление. Но думата е не за Сидеров, а за димката. Тези, които са служили в Българската армия, много добре знаят, че димките се използват за да може да се скрие слабото място на отбраната и намеренията за бъдещите действия, атаки и т.н. Главното предназначение на политическата димка е скриване на политическите и социално-икономическите проблеми в България и някои зловредни за България и българската демокрация действия и бездействия на властите. Какво се прикрива чрез димката Сидеров?

Първото е прикриване на манипулирането на местните избори в България. В страната бе проведена мощна подготвителна работа от Цветанов и компания за осигуряване на безпределно преимущество на ГЕРБ в местните органи, понеже там се усвоява огромната част от парите по еврофондовете, реализират се инвестиционните проекти и се раздава все още налична голяма общинска собственост на терени. Тя включваше: 1/. Купуване от ГЕРБ на успешни кметове от други политически сили; 2/. Натиск върху множество фирми да подкрепят ГЕРБ чрез корпоративен вот или последващо смачкване на техния бизнес чрез недопускане до обществени поръчки; 3/. Въвличане на цялата администрация на национално и общинско равнище. Прави впечатление избирателна активност на МВР и Прокуратурата за разкриване и преследване на купуването на гласове, но само от другите партии и в никакъв случай от ГЕРБ. Осъществен бе явен или прикрит натиск върху служителите да гласуват за ГЕРБ; 4/. Купуване на цели комисии и нарочно създаване на хаос, при който да не се разберат действителните резултати, да няма броене на преференциалния вот; 5/. Недостатъчно добра организацинно-техническа подготовка на изборите. По същество манипулация имаше не само в София и в арена „Армеец“, а и в множеството селища в цялата страна. Обявените резултати от изборите бяха нагласени по данните на социологическите агенции, които са приближени до ГЕРБ, но са анонсирани и платени чрез държавната БНТ.

Второто използване на димката Сидеров е отклоняването на вниманието от бюджетните проблеми. В подготвителният период на изборите Горанов мълчеше като риба за бюджета. Борисов се хвалеше, колко висока била събираемостта на приходите, а не както при Орешарски. И изведнъж се оказа, че това не е истина и че бюджетът трябва спешно да се актуализира. Нещо повече, в разработеният проект за бюджет за 2016 г. е предвиден нов външен заем от 5.9 млрд лева, незнайно за какви потребности и че от обявеният излишък от около 12 млрд лева ще останат само 4 млрд. Това означава, че държавата се подготвя умишлено за навлизане в крупна финансова криза, такава, каквато бе планувано да стане миналата година от подкрепяната от Горанов и Борисов теза необходимостта от банкова ваканция, която благодарение на Станишев и Миков не мина. А пък Плевнелиев скри стенограмата, от която можеше да се види кой иска да дестабилизира държавата.  

Димката Сидеров се използва и за прикриване на проблемите с т.нар.  бежанци. Оказа се, че започнато при Орешараски изграждане на защитните съоръжения по границата нарочно е забавено и твърде много оскъпено. Българската граница се превърна в широко отворена врата за афганистанци, иракчани, пакистанци, еритрейци и тук-там някой сириец. Оказа се че дори МВР не е платило електричеството за електронните системи по границата и те са изключени. Поради това група авганистанци безпрепятствено достига до Средец и Бургас. Словоохотливият Борисов този път не каза, какво точно са договорили в неделя вечер в Брюксел. А истината е, че България е принудена от ЕС да приеме огромна за мащабите на страната група икономически имигранти и нелегално пристигнали бойци на ИДИЛ и какви ли не още терористични организации. Още преди срещата в Брюксел в един от сайтовете се появи информацията че страната трябва да приеме 100 000 души такива пришълци. Замаскирано тази бройка бе потвърдена, но уж общо за България и Гърция. Но като се знае голямата бройка емигранти в Гърция, това се отнася най-вероятно само за България.  

Четвъртото използване на димката Сидеров е прикриване на тежкото социално-икономическо състояние в страната, огромната бедност, нищета, глад и мизерия за огромната част от българския народ. Никой журналист не се направи труда да преброи случаите на самоубийства и да покаже пред българското общество, че главният проблем е бедността и битовата престъпност, псевдодейността в защита на бедните от МВР и Прокуратурата. Много показателен е случаят с ромът-рецидивист пребил 94 – годишна жена и пуснат на свобода. 

Димката Сидеров работи успешно за ГЕРБ. Те бяха много уплашени преди изборите от негативните нагласи на обществото срещу тях. Много показателно бе, че забраниха на социолозите да огласяват предварителните нагласи в обществото. Тогава нямаше как да стане такава крупната манипулация на изборите. Но чрез огромната манипулация на изборите, по думите на Местан ГЕРБ „се утвърдиха като първа и стабилна политическа сила“. От политическите партии сега зависи дали ще позволят разграбването на България чрез нова икономическа криза и принудително заселване на чужденци на територията на страната.    

28.10.2015 г.

Изборният резултат разкрива дефектите на неолибералната демокрация

 

Автор: Анко Иванов

 

Мантрата за „демокрацията“ като висша европейска и англо-саксонска ценност отново се сгромоляса. В проведените избори за местни органи на властта и псевдореферендума за електронното гласуване за пореден път разкриха политическата несъстоятелността на фасадната западноевропейска демокрация, насилствено имплантирана в български условия. Формално погледното всичко е наред. Имаме Избирателен кодекс, много приличащ на избирателните кодекси на западноевропеийските страни. Има „независима“ Централна избирателна комисия. Има правила, а демокрация без правила няма. Имаме свобода на словото и печата, свобода на организирането и политически плурализъм. Формално погледнато има всичко за да има свободни демократични избори. Почти всички анализатори и коментатори признават, че току що приключилия първи тур на изборите възпроизвежда досегашното политическо статукво. И с изключение на скритата коалиция ГЕРБ, ДПС и АБВ, всички останали политически сили, макар и в различна степен са недоволни. Недоволни останаха и гражданите, които гласуваха, както и гражданите, които не гласуваха. В какво се крият корените на тези масови недоволства?

Недоволствата са породени от дефектите на неолибералната демокрация. Сега всички, предимно под влияние на емоцията от разминаването между очаквано и резултат, търсят оправдания, причини и недоволства.  И много лесно ги намират, дори до 15 тезиса. И мнозинството анализатори и коментатори забравят, коя е главната ценност на демократичността на изборите – свободата на волеизлиянието на суверена. И аз започвам да си задавам въпроса и да търся отговора на въпроса „Има ли свобода на волеизлиянието на суверена“?

            Първото измерение на свободата на волеизлиянието е информираността за действителните проблеми и реалните перспективи за развитие. А информацията в съвременни условия е пари, страшно много големи пари. Тези пари се дават за да бъдат информирани хората за „положителните“ резултати от дейността на определни политически субекти. И ГЕРБ успешно работеха в това направление. Изборът бе в двете посоки – видимост на извършеното и пропагандиране на стореното. И това се прави не пряко, а чрез органите на държавната власт, т.е. с парите на данъкоплатците, т.е. неявно с парите на самия суверен. Около месец преди местните избори по всички възможни телевизии непрекъснато се върти клипа за магистралите до „селото на баба“.  Само за един месец бяха открити редица инфраструктурни обекти, дори да са само по няколко нови километра магистрали, дори да е само един медицински апарат, независимо колко той е модерен и полезен. Важното бе да бъде информиран избирателя, че ГЕРБ открива, всеки ден открива, а през последната седмица по три пъти на ден открива обекти със социално значение. Но обекти, които са видими. И второто, как по времено на ГЕРБ се усвоявали средствата от еврофондовете, а Орешарски преди това бил „провалил“ работата. И всички послушни телевизии и радиостанции, вестници и списания, интернет-сайтове мълчат, че спирането на еврофондовете по времето на Орешарски бе поради грешки в подготвителния период, допуснати от Дончев и Павлова, от предишното управление на ГЕРБ. По такъв начин в предизбирния период се използва методът на дезинформация. Този подход бе нацелен към политическото внушение, че само ГЕРБ прави успешните неща. А това е подходът на пряката политическа манипулация.  

            Втория подход, успешно реализиран от ГЕРБ, при подготовката и произвеждането на изборите за местни органи на властта, е прикриване от послушните медии на неудобната за политическа партия ГЕРБ и за държаваната власт на дискредитираща информация, прикриване на грабежи, далавери, рекет, подкуп и т.н. Установена бе почти пълна неявна, но много ефективна цензура в средствата за масова информация (по-точно за масова дезинформация). Бойко дори да кихне сутринта, тава става политическо събитие и моментално се отразява от Нова телевиза и БТВ, следвани от БНТ и Канал 3. Имаше наличие на тенденциозно съгласувано поведение от собствeниците на телевизиите, донякъде с изключение на ТВ 7 и Нюз 7 и разбира се Алфа. Дори се подиграха с Миков, като го държаха в БТВ над 40 минути за да свърши по Нова телевизия безкрайното интервю с ББ. Имаше огромен целенасочен подбор на информация. Например, на стадион Българска армия, почти два месеца 15 000 зрители мощно скандират и обиждат ББ, но нито една телевизия не показва това масово явление. В същото време неразчетените действия на Сидеров при клекшопа са повод цялата информационна система в страната да си мълчи за пропуските на управляващите, за крещящата бедност и незначителните доходи на населението, и да съсредоточава само негативна информация към избирателя за неадкватните действия на двама депутати. Избирателно се показваше дискредитираща информация само за кметове, които не са на ГЕРБ (например Пазарджик, Хасково, Монтана и др.), а в същото време се мълчеше за кражбите от обществените поръчки в градовете София, Бургас, Варна, Стара Загора и редица други, управлявани от ГЕРБ. Срещу тази информационна плътна герберска завеса БСП и другите партии не можаха да намерят противодействие, тъй като собствеността на тези СМИ е прикрита зад маската на офшорките. В ерата на най-силното влияние на телевизията върху политическите настроения, българската политическа опозиция бе оставена по същество без екран.

            Информираното решение за индивидуално самостоятелно определяне на политическо предпочитание на изборите на местните органи на властта бе силно повлияно и от наложеният под влияние на ГЕРБ от продажната българска журналистика подход, за съревнование уж на платформи и идеи само за местните проблеми. По същество в навечерието на тези избори, както и във всички други, в които участва ГЕРБ, нямаше състезание на идеи, програми и концепции за развитие. Развитието на общините и населените места в решаваща степен зависи от общата политическа обстановка в страната и действията на централната власт. Общините работят по законите и разпоредбите на централната власт, според отпусканите средства от централната власт, под прекия контрол на централноназначаваните областни управители, а само в незначителна степен и според местните възможности и специфика на развитие на общината. Прехвърлянето на дискусията и съсредоточаването на журналистическите въпроси само за местните проблеми води до две деформации. Първата е, че решаването на местните проблеми зависи само от местните ръководства. Истината е, че през последните 6 години развитието на общините почти изцяло е зависело от инвестиции, които идват от центъра и с прякото участие на управляващите от ГЕРБ. Успехите в развитието на София и Бургас се дължат не толкова и  не само на управленските способности на Николов и Фандъкова, а предимно на огромните средства давани от централната власт за тези два града. Ако подобни по размер средства бяха налети в областите от Северозападния район – Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, то това нямаше да е най-изостаналия район в целия Европейски съюз. Втората е, че успешните кметове на ГЕРБ трябва да бъдат преизбирани, понеже добре са си вършили работата, но се пропуска, че това е предимно от парите от еврофондовете и от централната власт. И тази манипулация сработи на тези избори. Няма демокритични и свободни избори, когато няма състезание на национално  равнище на политическите лидери за проблемите, перспективите и възможностите за развитие на страната и националната територия, част от която са общинските територии. Дискусия между кандидатите по същество нямаше, понеже телевизиите избраха подхода в тях да участват голям брой кандидати за едно предаване. При наличието на 8 кандидати в едно предаване от 60 минути няма как да се изложат концепции и възгледи, няма как да се спори и разсъждава по концептуални проблеми.

            Равнопоставена информираност на избирателите може да има само при почти еднакви условия и възможности за политическа реклама. При неолибералната демокрация това е невъзможно. В тези избори, подобно на последните парламентарни избори, а и на доста от предишните избори, има явна неравнопоставеност в телевизионните изяви и пропаганада. И тя е в полза на определена политическа сила. Навярно неслучайно телевизиите поставиха нереално висока цена за политическите предизборни клипове и изяви. От тази висока цена се възползваха само богатите партии като ГЕРБ, ДПС, АБВ и РБ. ГЕРБ и ДПС имат висок дял от парите за парламентарните партии. На БСП Станишев им остави дълг от около 2 млн. лева и те са оказаха безпарични, Атака си изхарчи парите за вестника и собствената телевизия. В политическата пропаганда и реклама предимно на ГЕРБ и РБ бяха задкулисно привлечени огромни финансови ресурси. Публична тайна е, че ГЕРБ се опира не само и не толкова на собствени финанси, колкото на група кръгове от бизнесмени, от които в публичното пространство твърде често се появяват имената на фирми, свързани с ГЕРБ, РБ и  ДПС. По същество на изборите с финансовото участие на тези и други кръгове се разпределя политическото влияние в страната. По това подражаваме на американската неолиберална демокрация, при която се набират огромни финансови средства за провеждане на мащабни избирателни компании. Разликата е, че у нас това най-често става задкулисно. ГЕРБ направи най-мащабната масова пропагандна кампания, с масови мероприятия, концерти, плакати, листовки и т.н. Малките партии и т.нар. граждански обединения „участваха“ в изборната надпревара без никакви средства и възможности. Изводът е, че само който има пари, просто има много пари, той може да успее в политиката в условията на неолиберализъм. 

            При неолибералния модел на „демокрация“ парите играят и като пряк подкуп, паричен рекет на фирми и срастване на политика, власт и пари (т.е. олигархия). Както се изразява Цветан Василев, в България има много политици, които са срамно богати и неудобството им е в това, че не могат да си покажат богатството. Те не смеят да си кажат кои са и че са неприлично богати, но вероятно сред тях са лица като бивш шеф на СДС от Драгалевци, един обитател на Боянски сараи, един бивш президент, един сегашен много популярен политик от софийско предградие и т.н. Парите на политическите партии и на подобни олигарси влияят не само върху политическата пропаганда и агитация, но и върху пряката организация на произвеждането на изборите. Обществена тайна е купуването на гласовете на българските роми от ДПС и ГЕРБ, които имат финансовите ресурси. При голямата безработица, бедното население, ниското равнище на трудовите възнагражднения 50 до 100 лева са си добри пари. Всеки гладен жаден, бос, гол и болен човек лесно преодоляваа моралните задръжки и приема подкупа като надежден източник на малки временни, но понякога спасителни доходи. Формално полицията и прокуратурата се борят с това явление, но само за да показват, когато има купуване от други  партии, но не и от ГЕРБ и ДПС. Премълчава се дори когато известен депутат от ДПС е заловен в организация за купуване на гласове. Новото в българската политическа практика вече е купуването на цели избирателни комисии, практика масово въведена в последните парламентарни, президентски и местни избори. Още по-голяма новост е „купуването“ в прекия или в преносния смисъл, както и чрез политически рекет, от ГЕРБ на успешни досегашни кметове, които смениха своя политическия байрак. И най-вероятно пак парите са основнто средство за промяна на „идейните и политически убеждения“ на кметовете. Който си има парици си купува кметове. Подобен подход възприе и „лявото“ АБВ, ръководено от известни манипулатори като Първанов и Петков. А заблуденият суверен на властта си гласува уж мажоритарно като за кметски „личности“. Подобен аспект има и във влиянието върху изборните резултати на местните велможи, които купуват, използвайки различни форми, цели селища. Типичен в това отношение е примерът с кмета на с. Галиче, примерите на местни бизнесмени-кметове от Пазарджишка област и  др. Налице е задкулисно управление на цели села и общини от крупни икономически кръгове на цели райони, подобно на това, което става във Варна и Варненско.

            При неолибералния модел парите са всичко. Чрез тях може да се постигне всичко. Само едно не може да се постигне – социална справедливост и високо жизнено равнище за всички в обществото. Многото пари, като главна неолиберална ценност, вече се използват и за пряко вътрешнопартийно поразяване на политическия противник. Този подход някога бе възприет в политиката на хитлеристите, но само във външната политика. Той бе наречен формиране и използване на „петата колона“, която предава отвътре политическия външен противник. Така Германия, с помощта на „петата колона“, завладя например Норвегия. Сега този подход се усъвършенства и използва за завладяване отвътре на вътрешнонационалните политически опоненти. Такава своебразна „пета колона“ навремето в БСП създадоха Георги Първанов, Румен Петков и техните съратници, сега изяваващи се под мотото АБВ като слуги в подкрепа на ГЕРБ. Така бяха имплантирани в БСП хора на олигарсите като сътрудницитге на Мултигруп Георги Кадиев и Татяна Дончева, на СИК – Сергей Узунов и Димитър Дъбов. В по-ново време такива станаха Страхил Ангелов и Кирил Добрев. Тези хора бяха поетапно използвани за промяна на политическата линия на БСП в угода на неолибералите, за рушене на БСП отвътре и удар върху нейните поддръжници отвън. Кадиев, Дончева и Ангелов се включиха в тези последни избори без никакъв шанс за самостоятелен успех, но с цел откъсване на гласове от БСП и намаляване на влиянието на социалната идея в обществото. Тези техни действията значително повлияха за по-малкия изборен резултат на БСП. Но те не постигнаха главната цел, най-явно прокламирана от Ангелов, „БСП да приключат окончателно след тези избори“. За тяхно огорчение те създаха само поредната трудност пред БСП, но не успяха след тези избори да я приключат. Призивите за обратно обединение на левите са само начин да се заблуди общественото мнение, че те са леви политици (АБВ, „Движение 21“, „Напред България“ и др.) и ако БСП клъвне, отново да я поведат по неолибералния курс.

            Има и още един паричен неолиберален подход на манипулиране на избори и изборни резултати – това е социално-икономическа принуда на работниците в държавни  и частни фирми, държавни и общински структури да гласуват по определен начин, да подкрепят ГЕРБ. Това е т.нар „корпоративен вот“, който на последните избори придоби невиждан размер. В условията на висока и масова безработица, в условията на огромна бедност, почти всеки работник, специалист и служител се страхува за работното си място и е готов на огромен компромис със съвестта и си с личния си избор. И съвсем естествено много голяма група от хора се поддават на политическия рекет на собственика или на  началника, на централната или на местната общинска власт. Предпоставка за това явление е и липсата на работещи синдикати в частните фирми и формалния синдикализъм в централните ведомства и общинските структури. Най-видимо така действат политическите партии на Борисов и на Ковачки.

            Предстоящиат втори тур на изборите за местни органи на властта няма да промени политическата ситуация в страната. Тя е под контрола на неолибералния модел на парична демокрация. Безпаричните партии изпаднаха в ситуацията, блестящо обрисувана от дядо Петко Славейков – „нямаш ли парици ти си просто диване и си още какво ли още не“. Ако някой иска да промени тази парична неолиберална „демокрация“, трябва да намери път към ума и съвестта на огромната част от хората. Парите са в ГЕРБ, ДПС, РБ и АБВ. При пазарна икономика трябва да се търсят други подходи извън неолиберализма за да се промени политическата ситуация.

 

28.10.2015 г.