На фона национална
демографска и социална катастрофа като
че ли в страни от вниманието на обществото, на медиите и на политиците остава
положението на младите хора. А от това как ще израстват и се развиват младите
хора, зависи и в крайна сметка и бъдещето на България. А има няколко негативни
тенденции. Едната от тях е
опростачването на младото поколение. Именно за нея днес става дума.
Същност на феномена простащина и
опростачване.
Простащината е общочовешки феномен.
За нея няма общи измерители и показатели, ясни и точни мерни единици като
килограм, метър и т.н. Но независимо от нейната относителност, тя има своите
специфични характеристики. Самото съдържание на термините „простак“, „простащина“,
„простотия“ е твърде различно. Всеки влага свой собствен смисъл в тях.
Най-често в тълковните речници можем да прочетем, че простакът е „прост,
глупав, невъзпитан човек“. Но определението „прост“ има твърде много значения
за лице, което: не се отличава от другите хора (прост, обикновен човек); не
принадлежи към привилегирована част от обществото (не е от политическия,
държавния, културния и т.в. елит); е необразовано, неграмотно; слабоумно; невъзпитано,
недодялано. А за „глупав“ човек се отнасят определенията за лице с ограничени
умствени възможности, несъобразителност и недосетливост, неразбиране на смисъла
на мисли, текстове, слова и т.н. Безспорно между прост и глупав има пряка
връзка. Но в обикновения живот при понятието „простащина“ акцентът е върху
поведението като резултат от възпитанието. „Простак“ и „простащина“ са
определения за хора, които са несъвместими с други определения (антоними) като:
учен, културен, изискан, внимателен,
възпитан, учтив, интелигентен.
Увеличаването на проявите на простащина (опростачване)
през годините на прехода в България дават отрицателно отражение на цялата
обществена среда. Процесите на опростачване пронизват цялото общество, но най-често
са свързвани с младите хора и предимно със системата на народната просвета
(мразено от ГЕРБ словосъчетание). Опростачването на българската нация е
същностен национален проблем. Това е изключително динамичен
процес протичащ през всички обществени сфери и дейности, във почти всички
отношения между хората в обществото.
Някои параметри на съвременната простащина
Без
да се изброяват всички измерения на простащината, има някои, които и придават
най-голямата специфика. На първо място
трябва определено да поставим наглото, нахално и агресивно поведение,
изразяващо пренебрежение към общоприетите морални норми и български национални
традиции. Тук не трябва да ходим далече, за да видим ежедневното поведение предимно
на млади хора в градския транспорт, грубото пререждане на по-възрастните и на
майките с деца, „електронната
разсеяност“, когато трябва да се отстъпи място или да се помогне на инвалид,
майка с дете или немощен възрастен човек. Оказа се, че електронната игра с
телефона, таблета и т.н. е с по-висока ценност от уважението към физически
неравностойните хора. Вече почти никой не смее да направи бележка на
нахалниците. Те възприемат физическото си здраве и сила като предимство пред
другите хора. Наглото и агресивното поведение много често се изразяват в обидно
отношение към другите, в използването на груби, обидни, безсрамни, цинични
думи, позорящи квалификации, псувни и ругатни. Такова арогантно поведение е
почти безпрекословна норма за футболните запалянковци, за част от спортистите,
за повечето млади и здрави мъже, особено за тези в юношеската възраст. Много
често наблюдаваме нахално и цинично поведение придружено от заплахи за
физическа разправа.
На
второ място е наличието на дълбоки нарушения на взаимоотношенията между
хората в обществото, между лица от различни професии, слоеве,
поколения. Нарушени са вековни традиции за уважения на другия човек, на
по-възрастния, на човека който срещаш, с който разговаряш, с който общуваш.
Уважителните форми на обръщение и пожелания към другия като част от
поведенчески етикет се разглеждат от по-младите поколения като някакъв
анахронизъм, вехтория. Сега почти отвсякъде ни дебне и преследва омразата. Неин
главен изразител са не само обикновените хулигани, дрогирани наркомани,
пияници, дребни собственици на фирми, самозабравили се началници в службата,
служители на реда, но и политици, дори журналисти и преподаватели в
университети. Само когато се появяват на
телевизионния екран, някои политици с фамилии като Атанасов, Атанасова,
Андреев, Тодоров, Биков, Пеевски, Стоянова, Янев и пр. излъчват по различен
начин ярост и омраза към другия, към различния. Неуважението и пренебрежението
към другия станаха норми не само и не толкова в политиката, а норми на
обществено поведение, някаква нова „национална ценност“. Липсата на уважение,
на почит, признаване достойнствата на другия вече е норма, белег за простащина.
На ход е правилото, че за простака всички останали са простаци. Малцина вече
имат респект (уважение, почит) от постиженията на другия, от неговите
способности и умения в определена дейност, в определена обществена сфера.
Изключенията са малко и то предимно в отношенията между пациент и лекар.
Спазващите законите и реда вече се считат за наивници и простаци. Истинската,
неподправената почит и уважение към другия вече са архаична почти музейна историческа
ценност. Една от най-тежките загуби на българското общество е загубата на уважението
към учителите, на авторитета на полицаите, на висшата администрация и т.н.
На трето място е увеличаването
на масата на образователно, културно и поведенчески ограничените хора.
Тук с най-силно проявление е спада на общото образование. Този спад има две
измерения – количествено и качествено. Количествено има огромно увеличаване на
броя на неграмотните и полуграмотните хора. Българското образование вече дава
възможност, дори без да се знае български език и децата да имат някакви, макар
и елементарни знания, да завършват началното си образование. А да не говорим за
това, че около една четвърт от децата отпадат от училище, а единици от ромския
етнос завършват средно образование. Качественото измерение на общото
образование разкрива огромен спад в равнището на знания по общообразователните
предмети, тези, които в най-голяма степен развиват човешкия интелект. В
годините на катастрофалния преход бе проведена и деструктивна образователна
реформа. Увеличи се срокът за средното образование от 11 на 12 класа и се
намали драстично обхвата на учебното съдържание по основните предмети като математика,
физика, химия, биология, география и история. Всеобщо е усещането, че сегашното
младо поколение има равнище на знания три пъти по-малко от техните дядовци и
баби и два пъти по-ниско от това на техните родители. Колкото и да я упрекват
БКП, тя успя още през първото десетилетие на своето властване да ликвидира
неграмотността и да създаде надеждна и ефективно действаща образователна система.
Тя успешно съчетаваше общообразователното и професионалното начало, имаше
високи цели, изисквания, организация, равнище на дисциплина и ред в
образователния процес, съчетани с висок авторитет на учителите. Наложените от
СДС и ГЕРБ промени в образователната структура, в учебното съдържание и
организацията на образователния процес доведоха до катастрофално ниско равнище
на знания и умения на завършващите средно образование. И ако преди 40 години
българските ученици по международните сравнителни изследвания бяха сред първите
десет страни в света, сега са на „почетните“ места след 70 - то.
Ограничеността е същностен белег на
простащината. Но тя е следствие не само от образованието, но и на културата,
разбирана в нейния широк смисъл. Художествената култура формира висок
естетически вкус и критерии. Но сега отвсякъде, от филми, книги, музика,
театрални постановки, картини и т.н. ни заливат пошлост и кич. А тази
комерсиализирана „култура“ пряко негативно влияе върху културата на поведението
на хората и предимно на младите хора.
На четвърто място е словесната и физическа агресия.
Това е крайната форма на простотията.
Изразява се в словесни нападки, закани, демонстриране на физическа сила и извършване
на физическо насилие, обикновено под формата на „юмручно право“. Такива прояви
на агресия е имало винаги, но сега мащабите са огромни. Най-често техните носители
са лицата с най-ниско образование, култура и възпитание. Стигна се дотам, че се
нападат и набиват лица (дори и деца), които нямат или отказват да дадат цигара.
Тези юмручни изяви доведоха и до етническо напрежение. Общественото внимание
най-често е съсредоточено върху агресията срещу лекарите и учителите, към
агресията сред децата. Но темата за детската агресия заслужава отделно
внимание.
През последните 25 години в България
се формира
нов тип личност, носеща белезите на
простащината. Ако влезете в страниците на интернет ще прочетете множество
характеристики на простака. Сред тях няколко са по-впечатляващи:
Ø Безцеремонността
е сред най-личните характеристики на простака. Простакът не
спазва никакви правила в отношенията си с другите хора, дори най-елементарните,
т.н. етикет. Нещо повече, той е безцеремонен към установените правила, наредби
и дори законите. Той се счита над тях и действа по свое усмотрение, по свои си
правила.
Ø
Ограниченост на знанията, на
образователното равнище, на възможностите за мислене, за анализ,
синтез, обобщение. Макар че сред носителите на простащината има и хора с добре
развити професионални знания и умения.
Ø
Шумно и нагло поведение
на обществени места, привличане на вниманието към себе си. И това става
навсякъде, на стадиона, в театъра, в ресторанта, на пазара, на автобусната
спирка и т.н.
Ø
Огромно самолюбие.
Повечето глупаци са с високи личностни претенции за ученост, за умност,
начетеност, знание, способности и умения, т.е. те се считат за своеобразна „истина
от последна инстанция“. Самолюбието им проличава и нежеланието им да се вслушват
в други мнения. Другото мнение най-често е прекъсвано и априорно отхвърляно,
дори заклеймявано.
Ø
Демонстрация, показност на личните
успехи, материалното благополучие, високо равнище на
потребление – от яхти, самолети, мерцедеси, джипове, скъпи часовници и тоалети до летуване в световно известни курорти.
Никаква липса на скромност. Само фукня, безкрайна фукня, целяща предизвикване
на завист. Скромността е противопоказна за простака.
Ø Виновност на другите за всички лични неблагополучия.
Ако има нещо лошо станало, нещо лошо за простака, то причината за това са
отделни лица или групи хора, обществени слоеве, класи, партии, но в никакъв
случай самият той. А това важи и за обществените неблагополучия. Или държавата
му е виновна, или партиите са му виновни, или полицията и т.н.
Факторите
за опростачването на българската нация.
В съвременното общество всяко нещо,
което се случва е под влиянието на редица обществени фактори. Първият, главният
фактор е високото равнище на бедност, огромното социално разслоение,
довело до това огромна част от българския народ да живее под равнището на
най-ниския в Европа праг на бедност. Бедността поражда в масови размери злоба,
ожесточение и склонност към насилие в името на хляба, живота и благоденствието
на децата и на родителите, отказ от образование и т.н.. Културата,
възпитанието, образованието, добрите обноски, интелигентността остават на заден план. Вековната злоба на
роба на труда и на експлоатацията избуява в омраза, желание за мъст и насилие,
особено сред големи групи от населението с ниска битова култура и много ниско
равнище на образование.
Вторият фактор е социалната
несигурност и нестабилност, липсата на
вяра в защитните функции на държавата. В съвременното мутроолигархическо
българско общество всеки по всяко време може да бъде уволнен с основателна или
въобще без всякаква причина, дори само по каприз на дребния или средния
собственик на фирма. Сега всеки може да бъде принуден да работи с месеци без да
му се заплати труда, без да му се плащат осигуровки и т.н.. Сега всеки може да
бъде принуден почти непрекъснато да работи извънредно и в почивните дни без
необходимото допълнително трудово възнаграждение. И още по-лошото е че всеки (без
богаташите, движещи се със собствена охрана) и по всяко време може да бъде
пребит, изнасилен, ограбен, тормозен и т.н. В същото време усещането на
огромното мнозинство българи е, че държавата е безсилна да защити собствените
си граждани, че държава е загрижена повече за пришълците по българските земи,
че няма ефективно наказание за виновните. Хиляди дребни крадци, насилници,
побойници с десетки преписки (полицейски и прокурорски) се разхождат на свобода.
Стотици наркопласьори безпрепятствено, под носа на полицията или с прякото
участие на полицаи, убиват бъдещето на хиляди млади хора. А реакция и наказание
няма. Около две трети от присъдите на българския съд са оправдателни или с
налагане само на елементарни административни глоби. Всичко това поражда
чувството за безнаказаност на нахалниците, крадците, побойниците, наркопласьорите
и същевременно формира социална несигурност и стремеж към самозащита и отбрана.
Третият фактор е разрушаването
на традиционните български ценности и механично и изкуствено налагане на т.нар.
„евроценности“. Налагането в България на неолибералния модел дълбоко
ерозира традиционните български ценности.
Сега в българското общество доминира присъщия на либерализма силно
развит личностен егоизъм, за който единствено отделната личност е най-важното в
обществото, само нейните права (без задължения) са приоритетни. Главната
ценност вече са не науката и образованието, културата, взаимопомощта и
другарството, колективизма, справедливостта, солидарността, а парите и то многото
пари и имоти. Мнозина се стремят да придобият все повече богатство, да се облагодетелстват, обикновено за сметка
на другите, дори за сметка на своите братя и сестри. Далаверата стана
главната цел на дейността на множество дребни, средни и едри собственици, на
квалифицирани експерти, на обикновени работници и служители.
Четвъртият
фактор за опростачването е влошаването
на семейната среда, на вътрешносемейните отношения и на възпитанието на децата
в семейството. Налагането на неолибералната ценност за съжителство без
граждански брак силно отслаби българското семейство. От друга страна рязкото
намаляване на семейните доходи породи вътрешносемейни конфликти, съкращаване на
средствата за образование и култура на децата. Вместо грижи за децата има
търсене на допълнителни източници за осигуряване на доходи, допълнителна работа
и т.н. В част от семействата има ниско равнище на битова култура, на вътрешносемейни
отношения и начин на живот. Особено сред ромския етнос, където е традиционно
ранното встъпване в брак и раждането на деца от деца, където пиянството,
кражбите, свадите, побоищата и проституцията са често явление. Тази среда
възпроизвежда непрекъснато възпроизводство ва простащина. Когато родителите
пиянстват, буйстват, псуват, нагрубяват и лъжат, децата възприемат това просташко
поведение като норма за подражание.
Петият
фактор за българското опростачване е силното
негативно влияние на средствата за масова информация, на киното, на
телевизиите, на радиостанциите, на вестниците и особено на интернет. Искат или не искат, съзнават или не съзнават
телевизиите, техните ръководства и водещи редактори и журналисти способстват за
опростачването. Масово и почти постоянно се излъчват филми с множество арогантност
на персонажите, насилие, побоища и убийства. Излъчваните от тях .„развлекателни“
шоу програми (Биг Брадър, X фактор, Фермата и т.н.) в най-значима
степен влияят опростачването. И по този
начин формират у младите хора отрицателни, просташки модели за подражание. От друга страна често
пъти в стремежа да търсене на „новина“ телевизиите, радиостанциите,
интернет-сайтовете рекламират негативни обществени прояви. Вероятно без да
искат, телевизиите и вестниците стимулират желание у някои „бабаити“ да се „проявят“.
Не случайно в Англия забраниха при излъчването на футболните мачове да се
показват хулиганските прояви. А у нас по всеки повод е точно обратното.
Темата за
простащината е голяма и необозрима. Има и други просташки прояви, както и други
фактори за тяхното развитие. Но главното сега е да се разбере, че бъдещето на
нацията зависи не само от решаването на демографските проблеми, но и от
преодоляването на проблемите на оглупяване, опростачване и отродяване. В
основата на всички тези проблеми стоят огромната бедност и деградирането на
българската национална ценностна система. Борбата за преодоляване на
простащината не може да стане само с морализаторство. Трябва да се преодолее на
бедността и да се реформират възпитателните процеси сред младите хора.
24.07.2017
г.
Автор:
Анко Иванов – д-р по философия
Източник:
Политкомент
